Истински щастливци са хората, които са усвоили умението да забравят бързо определени случки в ежедневието си. Едни го правят без да искат, други – напълно умишлено.

Много голяма част от футболните хора у нас обаче, съдейки по доволните физиономии в края на 2015 година, са забравили случилото се през месец май.

Амнезията се оказа заразна и почти толкова стряскаща, като в книга на Стивън Кинг. Най-големите виновници се самопречистиха и миропомазаха, благодарение на бялото петно в паметта си, все едно са спазвали 40-дневните пости преди Коледа, а всички виждат, че се хранят с мърша. Но най-страшното е, че ако сюжетната линия не се промени, отвореният финал няма да бъде по силите дори на най-развинтеното въображение.

Воденичният камък, който притегли родния футбол към дъното, беше спуснат с отказа да бъдат издадени лицензи на ЦСКА, Локомотив София, Марек и Хасково. Да, ще кажете правилата са за всички и трябва да се спазват, но за пореден път остана съмнението, че всички подобни решения се взимат на тъмно, обгърнати в гъста мъгла. Дори черната серия на „червените“, измерваща се в 13 мача и почти 6 месеца без победа, изглежда маловажна. В последния ден от месец май, ЦСКА с Любо Пенев (да, и вие бяхте забравили, че именно Любо Пенев се съгласи да води тима в едни от най-тежките му дни) победи с 3:1 Литекс, а след това залезе – във В група.

Дори от дистанцията на времето изглежда смешно и припомнянето на създаденото през май акционерно дружество – ЦСКА АД, като Милко Георгиев беше негов представител, а съветът на директорите беше съставен от Георги Барзов, Милко Георгиев и Ивайло Манджуков. Каква я мислиха те, каква стана...

Появи се и идеята за сливане между ЦСКА и Литекс. Първо като слух, след това като проучване сред феновете и накрая лично Гриша Ганчев изплю камъчето. „Ако държавата не е против, всичко ще се случи много, много бързо“, каза само едно изречение по темата бизнесменът. И за да бъде пълен хаосът, се появи дори името Денис Кизилос, който уж искаше да купи клуба. Но това дори не беше чудо, нито трая три дни, а обявяването на ЦСКА в несъстоятелност излезе на преден план.

Другият гранд се люшкаше от крайност до крайност. Оттеглянето на Тодор Батков беше само въпрос на време, за да предаде властта на Иво Тонев. Левски нижеше звучни победи сред отборите от грешната половина на таблицата, но... финалът, финалът за Купата на България беше истинският удар за „сините“ и триумфът за Черно море. Безредиците след срещата на "Лазур" само допълниха милата родна картина.

В същото време, малко междудругото, Лудогорец стана шампион. След 32 кръга, 18 победи, 9 равни и едва 5 загуби тимът дочака най-сладкия миг, въпреки че в последния мач направи 1:1 с Берое. Именно тази точка даде на старозагорци сребърните отличия. Наставникът Георги Дерменджиев обяви, че вече не е треньор на разградчани,  но мрачните събития, които всички в Лудогорец искат да забравят, се случиха по-рано през месеца.

Емблематичната трибуна „Моци“ беше открита с почести и рязане на лентички, гръмко, с много пудра и попфолк. Скандалите се разразиха след това, когато стана ясно, че Бойко Борисов е летял с "Авиоотряд 28” до Разград, а Кирил Домусчиев нападна словесно спортен репортер, който го попита за празните места на „Лудогорец арена“, въпреки празничния ден в града. Босът на „орлите“ се извини, но след това замлъкна, вероятно в опит да заличи този неприятен спомен.

Локомотив София, който сега бере душа в окръжните групи, само преди няколко месеца завърши на трето място в първенството. Литекс с Красимир Балъков не беше много убедителен и остана четвърти за сезон 2014/15. Марек и Хасково се оказаха на дъното.

Една от малкото свежи дози футболен въздух донесе със себе си Стилиян Петров. Капитанът, който малко или много прогонихме. Поведението на джентълмен и белезите на тежката, но преборена болест, донесоха надежда на всички нас, че все пак има надежда. Макар че тази надежда сега живее далеч от родната тиня.

Месец май вероятно не иска да си спомня и Григор Димитров – безславно отпадане от Ролан Гарос, загуба в Рим от Рафаел Надал, прокрадна се идея за смяна на треньора, както и на ракетата. Само полуфиналът в Истанбул може да бъде някаква утеха, но... не особено голяма.

Волейболистите ни започнаха участието си на Световната лига, а Владо Николов сложи отново капитанската лента.

Красивите момичета от националния ансамбъл по художествена гимнастика също са лъчът, който показва верния път, колкото да не се загубим в спортния лабиринт. Грациите грабнаха златото в многобоя на Световната купа в Ташкент (Узбекистан).

Габриела Петрова и Ивет Лалова покриха нормативите си, за да получат право на участие за Олимпиадата в Рио де Жанейро.

Поглеждайки отново навън, извън нашите предели, футболните скандали бяха в разгара си. През май Сеп Блатер беше преизбран за президент на ФИФА. Всичко това беше предшествано от голям корупционен скандал, като няколко членове на управата бяха арестувани. Блатер обаче не се оттегли, въпреки съветите на много влиятелни фигури в света на футбола. А днес... Днес ситуацията е напълно различна.

Сезонът на рекордите за Челси беше белязан и от трофей в Англия. Тимът спечели пето шампионско отличие и четвърто в ерата на Висшата лига. В последния си мач за сезона воденият от Жозе Моуриньо тим победи Съндърланд с 3:1.

В Германия Байерн Мюнхен отново не срещна голямо съпротивление за първото място, както и Ювентус в Италия. Барселона оформи шести дубъл в своята история – титла и Купата на краля, за да даде повод на Христо Стоичков отново да се шегува с Реал Мадрид. И това не беше всичко, но отговорът се крие в следващия месец юни... Още утре ще разберете какво се случи тогава.