Директорът на детско-юношеската школа и помощник треньор в представителния тим на "моряците" Емануел Луканов даде първото си интервю след назначаването му да шеф на академията на варненци. 

Специалистът говори за влиянието на треньора върху децата, родителите и амбициите си един ден Черно море да е съставен изцяло от кадри на клуба.

- Здравей, Емо, мина близо половин година откакто си шеф в школата на Черно море, как се стигна до назначаването ти на тази длъжност?
- От ръководството на Черно море ме потърси и ми предложиха да стана директор на школата на клуба. Питаха ме дали имам желание и дали ще мога да съвместявам тази длъжност с помощник треньор в представителния отбор. Преценили са, че в школата има нужда от промяна. Това ръководство ми е дало много и затова приех. Смятам, че мога да помогна за развитието на академията. Колко деца има в детско-юношеската школа на Черно море? Над 350 деца във всички възрасти тренират в школата.

- Това не са малко таланти, но в крайна сметка собствените кадри в мъжкия отбор почти няма. Защо е така според теб?
- Явно начинът на работа досега не е бил правилен. Болно ми е, че школата не произвежда футболисти за представителния отбор. Всеки говори за едно или две деца, които да влязат в мъжкия тим. Аз пък говоря за 18 деца - 11 титуляри и 7 резерви. От 350 деца в школата 18 футболисти не звучи като научна фантастика. 

- Как може да се случи това?
- С много работа и без да се оплакваме. Мисля също, че трябва да спрем да говорим за финанси, защото те са най-малкият проблем.  Не трябва да коментираме и различната методика в другите страни.  Гледаме непрекъснато как работели в Германия, в Австрия, в Белгия. Реалността в България като в тези страни ли е? Гледаме някакви видеоклипове и опитваме да прилагаме тяхната методика тук, а всъщност най-важното за изграждането на един футболист е треньорът. Той трябва да приспособи качествата, които децата имат към нашата реалност. Не трябва да гледаме този и онзи как тренира, защото нито едно копие не е като оригинала. Ако се съберем всички 8 треньори от школата и всеки даде по една идея, всеки един ще се прибере в къщи със седем нови идеи, които в последствие могат да се развият. Затова треньорският колектив в една футболна школа е най-важен. Той трябва да намери верния начин как да приспособи детето към дадени упражнения. Да види къде е проблемът на всяко дете, да вникне в нещата, не само да се крещи отвън и да прави моментни забележки, които на практика нямат никакъв смисъл. Когато види проблем, да намери най-правилния начин да го реши, а не да решава един, като създава нови пет. Водещата цел на всеки треньор трябва да е изграждането на футболисти, готови за представителния отбор на Черно море. Да се улесни преходът от юношеския към мъжкия футбол. Ако не може в Черно море, да е в мъжки отбор на друг клуб. Защото футбол не се играе само в Черно море. Не знам защо футболистите от школата, когато не ги вземат в Черно море, приключват с  футбола. Това, имам чувството, че само във Варна се случва. 

- Какво се промени в школата след твоето назначение?
- Направихме най-малка група с деца, родени 2009/2010 година, която досега не е съществувала. Започнахме да правим доста сбирки с треньорите и да обсъждаме повече нещата, които се случват в школата. Комуникацията е много важна. Аз съм човек, който гледа отстрани в известен смисъл, виждам къде са проблемите и после ги обсъждаме. Гледам да не преча на работата им, а само да помагам. Когато има проблеми, да ги разрешаваме заедно. Всеки един от треньорите трябва да промени начина си на мислене, според мен. Едно от нещата, които ги посъветвах е да научат децата да уважават съперника. Могат да започнат с това, преди всеки мач да минат през скамейката на противника и да поздравят всички от отбора. Това съм го видял в Италия. Ще ви дам един пример. Когато националният отбор на България игра с Италия в Палермо, Жоро Илиев започна мача като резерва. Той самият бе приятно изненадан как Андреа Пирло и компания дойдоха да поздравят нашите футболисти на скамейката. Щом звезди като Пирло отдават нужното уважение на съперника, защо ние да не можем. На първата среща, когато го изисках това от треньорите, двама отказаха да го направят. Няма как после да искаме уважение към нас, след като ние нямаме такова отношение към останалите. Но като цяло сега го правят. Понякога забравят, защото все още не им е изграден навик, но аз ги подсещам. 

Един треньор трябва да има и тази цел – да направи от децата достойни граждани на това общество. Ако от набор един-двама станат професионални футболисти, ти си си свършил работата, но донякъде, трябва да се мисли и за възпитанието. Това е крайната цел, ако тя не е изпълнена няма никакво значение колко медали или купи си спечелил в детско-юношеския футбол. През 2013 година набор 1998 г. стана републикански шампиони. И какво се случва с играчите от този отбор сега? Само Валентин Йосков е в мъжкия състав.

- Защо е толкова труден преходът от юношеския към мъжкия футбол?
- Не може да се отговори еднозначно на този въпрос. Много неща влияят на децата. Проблем според мен е, че нямаме профилираност на треньорите. Един специалист ако е профилиран в дадена възраст ще е много по-полезен. Както е в училищата – един учител преподава на децата от първи до четвърти клас, после ги поема друг, не е един и същ от първи до дванадесети клас. Така трябва да е и във футболните школи. В Италия се работи точно по този начин, но при нас трудно може да се получи.  Всеки треньор от ДЮШ иска да стигне до мъжкия отбор. Всеки треньор си мисли, че е готов да води представителния отбор на клуба. Почти на никой не му се работи с деца. 

Тук донякъде влияе и заплащането, което е различно в школите и в мъжкия отбор. 
Според мен да поемеш едни деца от 6 години и да ги водиш до 18 е нож с две остриета. Ще ги тренирам 12 години, за да разбера сам за себе си дали ставам за тази работа и ако не ставам, тези деца ще са загубили 12 години, само за да разбера аз трудът ми дава плодове плодове. Може да си страхотен специалист в работата с 10-годишни деца, но те се променят – едни са на 8, съвсем различни са, когато станат на 14-15, но ти оставаш един и същ. 

- Спомена, че цел на треньора трябва да е и да възпитава децата, с които работи. Какво трябва да се направи в тази посока?
- Един треньор може много да влияе психологически на едно дете. Но до колко е запознат с психологията, това вече е друг въпрос. В Милан има трима психолози в школата - един за най-малките, един за средния етап на развитие и един за последния етап. Това е така защото във всяка възраст има различни чувствителни моменти. Много е важно да се работи и с родителите. Ние това обикновено избягваме да го правим, а искаме съдействие от тях. Много е важна комуникацията с родителя, но ние сякаш не можем да го разберем. Затова в един момент се оказва, че родителите могат и да попречат на футболната кариера на детето си, защото никой нищо не им е обяснил, не е разговарял с тях. Всичко в работата на треньора трябва да минава през призмата на това детето да се чувства добре. Преди няколко дни бях в залата на Плаза Спорт Център. Родителите стояха в залата и гледаха децата докато тренират. Попитах дали смятат, че тяхното присъствие действа позитивно на техните деца. Те ми отговориха - не. Учудих се – защо го правят тогава, след като знаят че децата се притесняват от това. Те казаха - да прав си и излязоха, без да ги гоня. В треньорската професия е важно да не крещиш, а да знаеш как да извлечеш най-доброто от всяка ситуация. В мъжкия футбол искат да командват феновете, а в детско юношеския -родителите. 

- Какво ще посъветваш родителите, чиито деца искат да тренират футбол?
- Всички знаем, че родителите на децата са тези, които вземат решенията. Има много школи във Варна. Всеки иска да прави футбол, но някои нямат необходимите условия. Не правят футбол, а правят пари като манипулират деца и родители. Съветвам родителите да се допитат до няколко специалисти преди да вземат решение, да не се поддават на манипулации. Както когато някой лекар ни каза, че трябва да се оперираме, ние търсим друго мнение, същото трябва да е и когато избираме школа, в което детето да тренира. Проблем е също, че много школи работят основно за резултати. Такава е академията на Лудогорец. Там резултатите са водещи, затова вземат деца от цяла България, използват ги известно време и после ги освобождават. Така се съсипва едно дете от съвсем малко, но затова вина имат и родителите, които са взели решение на коя школа да се доверят.