Често, на жените-футболисти у нас се гледа несериозно. Някои дами обаче могат да засрамят конкурентите си от силния пол – не само с умения на терена, но и с визитка. Симона Петкова е едно от онези момичета, които правят впечатление. Нейната визия за футбола, а и историята й, могат да вдъхновят много други да тръгнат по този труден път. Благодарение на отличните си изяви, преди няколко седмици Симона Петкова премина в Бари и ще мери сили с най-добрите в Серия А.

Откъде стартира любовта ти към футбола?

От улицата. Играех с братята ми пред блока. По мое време нямаше женски отбори, особено детска възраст,  и играех с момчетата.

Спомена за трудното начало, дори си играела с мъжете в Габрово, колко трудно бе?

Да, имаше проблеми в началото, защото момчетата не ме възприемаха. Трудно е да възприемеш момиче в мъжка група и не играех на мачовете, защото след 14-годишна възраст нямаш право да се включваш при момчетата и спрях да играя.

Кога започна да играеш?

С женски футбол започнах да се занимавам на 16 години, много късно. При мен нещата бяха на голям късмет, защото аз съм от Габрово и направиха турнир за девойки до 17 години в града. Не всеки отбор разполага с голям бюджет, за жените не се отделят пари. Габрово като център на България приветства турнира, за да е удобно на всички. Направихме женски отбор и още след първите три мача заминах да играя за НСА.

Спомена за трансфера, как ти се отрази и получи ли се израстване?

Да, определено. В началото ми бе много трудно, защото бях по-малка, а НСА са шампиони в последните 10 години. Не беше лесно да се наложа в състава, в началото бях дете. Не бях тренирала преди и се учех да играя на големия терен. Фактът, че си част от най-добрия отбор допълнително внася напрежение. Тимът има цели, а аз исках да се развия като състезател, но постепенно с времето станах титуляр, успях да се развия и да взема максимално много.

Последваха периоди в женските отбори на Лийдс и Уотфорд, колко тежко бе?

Мога да кажа, че взех каквото мога в България. Завърших НСА с образование учител по физическо възпитание. Междувременно ми се отвори възможност, Лийдс ме поканиха на проби. Отидох и имах трудности с езика, но след 5 месеца с екипа на Лийдс, получих оферта от Втора лига от Уотфорд. Успях да премина пробния период и заиграх във втория ешелон. Изключително трудно ми беше. нивото на футбола е много различно в Англия. Положението е много различно в полупрофесионалния футбол и бе голям скок от българския футбол и от 4-та дивизия с Лийдс до втора. Едно сериозно предизвикателство бе за мен.

В крайна сметка престоят бе ползотворен и това ти спечели трансфер в Серия А, Бари. С каква нагласа подхождаш към италианското първенство?

Италианското топ ниво е голямо изпитание, на първо място по-близо е до България, чувствам се много по-близо до дома. Отделно в италианския футбол няма чак толкова сблъсъци и единоборства, но топката се движи по-бързо по терена и тактиката е на много високо ниво, трябва да се превъпъатиш в идеята на треньора. В Италия футбола е по-различен и мисля, че по-лесно ще се адаптирам към стила и да покажа моята игра, която е на високо темпо с топка в крака, контактите не са ми силна черта и заради това ми бе трудно в Англия. Надявам се да развия своя потенциал и да дам най-доброто от мен за отбора. Тази година целите са много високи, защото се инвестира значително в тима и от момичетата се очаква много, като е желателно да сме в първите 3-4 места.

Направи впечатление, че спомена за разликата между България и Англия, Италия. Усещаш ли повече подкрепа от фенове и федерации в чужбина, след като у нас не е чак толкова популяризиран женския футбол?

Много се зарадвах на фенове още в Лийдс, въпреки че англичаните са студени хора, но феновете са приятелски настроени и създават страхотна атмосфера. Скандираха ми името, когато вкарвах голове и създават невероятно усещане. В Италия на приятелските срещи усетих фенската подкрепа, разговарят с нас футболистките, в България подобно нещо няма. Присмех е и нямам обяснение защо българите приемат женския футбол  като подигравка едва  ли не. Да си фен е уникално чуство и ние в България сме много далеч от тези прекрасни емоции. Надявам се 1 ден да се промени статута и на женския футбол да се даде гласност, за да може повече момичета да изпитат уникалните чувства, които изпитах. 

За да допълним хубавите изживявания, кой е най-хубавият ти спомен от терена?

Първото ми представяне в Бари, може би най-топлия момент в кариерата ми. Преди 2 дни на събитие пред официалните гости, президенти, директори и спонсори да ме покажат с тениската, неизживявана емоция до сега, подобна чест не съм изпитвала никъде.

За какво мечтаеш?

Мечтая да взема индивидуална награда и да спечеля трофей. Единствената, която няма да се осъществи най-вероятно е България да играе на квалификации, искам да играем на световно ниво, имаме талантите. Просто федерацията не отпуска достатъчно средства и момичетата си губят времето.

Каква е най-голямата ти мотивация?

Майка ми. Тя ме подкрепя най-много. Приятелите също са до мен в трудните моменти.

Одобриха ли твоите близки да станеш футболистка в началните стъпки?

Исках да стана от малка и ходихме с майка ми до едно спортно училище в Плевен, защото в Габрово нямаше женски футбол. За съжаление се оказа, че и там няма женска паралелка за футбол и се получи едно голямо горчиво разочарование. Когато се отвори възможност да играя в София, майка ми бе много щастлива и е близо до мен, изживява емоциите наравно с мен. Подкрепата на семейството е изключитело важна.

При изпитаните разочарования, мислила ли си каква ще бъдеш, ако не се занимаваше с футбол?

Най-вероятно с треньорство или учител по физическо възпитание. Имам желанието да се занимавам с деца, дори бях треньор за 6 месеца, помагайки на по-малките. Спортът е сърцето ми. 

За финал, следиш ли българския и международния футбол?

Следя положението, но за мен е обидно, че се инвестира само в мъжкия футбол при положение, че няма резултати. Неприемливо е да не се дава шанс на жените, нямаме лагери и национален отбор на жените, това е жалко. Подиграват се със състезателите, които играят зад граница. Обидно е, защото мъжкият футбол няма развитие и защо не това да е първа стъпка към развитието на женския. Нека да се инвестира в жените и да видим ние какви дивиденти можем да допринесем. Много е търпеливо към мъжете и години наред няма постоянство. Проблемът според мен е в детските школи и системата ни е грешна, трябва да се обсъди в БФС. Аз като състезател имам съвсем различна гледна точка и опитът от чужбина също оказва влияние, но мисля, че съм права.