Преди седмица Милан направи на пух и прах Арсенал и го разгроми с 4:0. Снощи Наполи би Челси с 3:1 и е на път да елиминира втори пореден английски тим от Шампионската лига за няколко месеца, след като изхвърли лидера във Висшата лига Манчестър Сити още в груповата фаза.

Така крахът на отборите от Острова в турнира е на път да стане пълен и за първи път от доста време насам да няма тим от Премършип на четвъртфиналите в ШЛ.

Италия пък е на обратния полюс - цели три отбора от Серия А имат шансове за влизане в Топ 8 на най-престижния клубен турнир в света, ако Милан и Наполи довършат започнатото, а Интер успее да излезе от налегналата го криза точно в предстоящите осминафинали срещу Олимпик Марсилия.

Докато за Милан успехът изглежда предвидим с оглед на класната селекция играчи, с която разполага Масимилиано Алегри и славните традиции на росонерите в надпреварата - цели 7 евротитли, правещи ги вторият най-успешен тим на континента в историята, то възможното наличие на цели 3 състава от Ботуша на 1/4-финалите ще е повече от изненадващо.

Италианските отбори отстъпват финансова на английските, испанските и немските, а и организационно са много назад от другите три водещи футболни сили в Европа.

Какво представлява Серия А в момента - остарели, архаични, полупразни стадиони, разорани и пожълтели тревни покрития. Няма да е пресилено пресилено, ако се каже, че откъм визия, мач от Калчото, гледан по телевизията, лесно може да се сбърка с гледката на двубой от българското първенство.

За разлика от Висшата лига и Бундеслигата, където трудно може да се види празно място, в Италия човек трудно може да си спомни кога за последно е виждал пълни до краен предел трибуни, като единственото изключение към момента е Ювентус, но това може да се обясни с еуфорията около чисто новия стадион на бианконерите и това, че през този сезон торинците за първи път от доста време имат шанс за Скудетото.

Поради липсата на достатъчно средства в италианските клубове, първенството прилича на оазис за ветерани, като повечето от най-големите звезди отдавна са минали най-добрите си години - Алесандро Дел Пиеро, Хавиер Санети, Франческо Тоти, Алесандро Неста, Мирослав Клозе, Кларънс Зеедорф, Диего Милито, Дженаро Гатузо, Джанлуиджи Буфон, Филипо Индзаги. Всички те са на 33 и повече години.

Покрай тях са играчи Златан Ибрахимович, Дългас Майкон и Уесли Снайдер, които също не са в първа младост. В Италия спокойно можеш да играеш и до 40 години, както направи Паоло Малдини, а Санети и Индзаги скоро ще го последват.

Младите футболните таланти от Европа и Бразилия рядко се изкушават да заиграят в Калчото, като предпочитат Англия и Испания.

Италианската школа не произвежда достатъчно таланти напоследък, каквито има в изобилие в Испания и Германия, докато на Апенините могат да се похвалят само с един Марио Балотели, като това е и единственият футболист под 25-годишна възраст, който се набива на очи в националния отбор на Италия.

Противно на логиката и моментното състояние на италианския футбол, пробивът на Серия А в Шампионската лига през този сезон е факт. Остава само да разберем дали това е само един моментен импулс, дали е плод на правилната работата на няколко отделни клуба или пък истинско завръщане на италианския футбол сред най-големите в Европа.