В Шампионската лига на четвъртфиналите отидоха поне пет от смятаните за колоси в европейския футбол тимове – Барселона, Манчестър Юнайтед, Интер, Байерн и Арсенал. В Шампионската лига можеш да се насладиш на виртуозното тактическо изпълнение в стил „Гари Каспаров“ на полу-футболно, полу-шахматния треньорски гений на Жозе Моуриньо. В Шампионската лига можеш да цъкаш с език на гениалното майсторство на Лео Меси в моноспектаклите на Барселона.

И въпреки всички тези достойнства на по-богатата европейска лига, от тази година тя има свой достоен конкурент. Не знам дали е случайно, но е факт, че с преименуването на турнира за Купата на УЕФА в Лига Европа, започнахме да гледаме такива спиращи дъха мачове.

В Лига Европа сред четвъртфиналистите остана само един тим, именуващ се европейски гранд – Ливърпул. Но като че ли всеки от осмицата, хайде, да речем без Стандард Лиеж, може да спечели трофея. В Лига Европа сблъсъците са толкова равностойни и толкова подчинени на атаката, че на моменти се чудим истина ли е това. За справка – снощното 4:4 между Вердер и Валенсия, онова 4:3 между Андерлехт и Хамбургер и елиминирането на Ювентус от скромния за английските стандарти Фулъм с 4:1 след 1:3 в първия мач. И още и още, та чак до 34 отбелязани гола в осемте мача снощи. Зрителите – неутрални или пристрастни, гледат и подскачат от вълнение.

Шампионската лига е мястото на по-рафинираните и по-богатите клубове на континента. Но Лига Европа май се очертава по-емоционалният турнир.