Има един ден, който всеки фен на Интер е просто обречен да помни. Става дума за онзи 22 май преди 7 години, когато историята на великия италиански клуб завинаги бе променена. Мигът на най-великия триумф, мигът на магическия требъл! Невероятното постижение на „нерадзурите” стана факт чрез гросмайсторската победа с 2:0 над Байерн Мюнхен във финала на Шампионската лига.

Във въпросния сезон 2009/2010 Интер караше втори сезон под ръководството на най-специалния от специалните – Жозе Моуриньо. Португалецът бе доведен година по-рано, за да замени Роберто Манчини. Италианецът бе донесъл три поредни титли на Италия, ала му убягваше това, за което всички тифози в синьо и черно мечтаеха – превземането на Европа.

В първата си кампания Специалния не успя и отпадна от Манчестър Юнайтед в осминфиналите. Макар че той защити скудетото, на всички беше ясно, че назначението на португалеца ще се счита за провал, ако не донесе така лелеяния триумф в лигата на големите. Именно под такова напрежение Моуриньо успя да сътвори приказката така, както никой друг преди него.

На нито един италиански тим не се бе удавало да спечели едновременно титлата в Серия А, Купата на Италия и Шампионската лига в един и същ сезон. Най-напред дойде триумфът с Купата, където „нерадзурите” хлъзнаха Рома с 1:0 чрез попадението на Диего Милито в 39-ата минута.

Битката за скудетото се реши буквално в последния кръг на първенството. Нервна победа отново с 1:0, този път над Сиена,  донесе 5-ият пореден трофей за Интер. Чудите се кой отбеляза гола ли? Отново Диего Милито…

На 22 май дойде редът най-големият мач – финалът в ШЛ на „Сантиаго Бернабеу”. Интер се добра до възловият двубой след запомнящо се представяне срещу Барселона в полуфиналите. След реванша на „Камп Ноу” Моу не пропусна в свой стил да подразни каталунците, като каза, че мечтата на неговия Интер за финал е била „по-чиста” от обсесията на Барса да грабне Големите уши насред дома на големия си враг Реал Мадрид.

Противникът във финала съвсем не беше случаен – Байерн на Луис ван Гаал пристигна след вече осигурен дубъл у дома с трофеите от Бундеслигата и Купата на Германия. Така феновете щяха да видят требъл, независимо кой от двата отбора надделееше.

В типичен стил Моуриньо избра контраатаката като тактика за решителния сблъсък, като позволи на Байерн да владее колкото желае топката. След 35 минути игра вратарят Жулио Сезар изрита топката далеч напред, а Диего Милито с глава свали за Уесли Снайдер. Холандецът задържа търпеливо, за да може същият този Милито да се вклини между бранителите. Последва изящно подаване, а изстрелът на аржентинеца покрай Ханс-Йорг Бут също си го биваше – 1:0 за „нерадзурите”.

Милито окончателно се превърна в героя за Интер през второто полувреме. Героичен блок на Валтер Самуел срещу Ивица Олич даде ход на атаката, при която топката стигна до Самуел Ето’о в центъра на терена. Камерунецът веднага плъзна кълбото към Милито, който финтира Даниел ван Буйтен и с фалц намери далечния ъгъл – край на играта!

До днес това си остава най-великият триумф на италиански тим, като сега на Ювентус се открива шанс да изравни постижението. На 3 юни „бианконерите” посрещат Реал Мадрид в Кардиф за финала на Шампионската лига при осигурени вече титла и Купа на Италия. Докато обаче „старата госпожа” не извърши и последната стъпка, върхът си остава само и единствено за Интер.